7 лекари, 6 грешни диагнози

Беше декември 2000г. Бях изпил известно количество бира. На сутринта имах обичайните проблеми с нередовен стомах. Лошото обаче беше, че повече не отзвучаха. След една седмица отидох на лекар, който ме успокои, че имам нарушено смилане на мазнините и ме посъветва да внимавам с храненето. По Коледа и Нова година за съжаление не стана по-добре. Имах силни газове в комбинация с чувство за безпокойство. Освен това от време на време имах намалена работоспособност и апатия. Лекар №2 ме посъветва да пробвам със сок от артишок (купува се от специализиран магазин за хранителни стоки). Естествено сокът с нищо не промени състоянието ми.

Един месец по-късно, няколко седмици преди изпитите в университета, ми беше поставена на сляпо диагнозата  Candida Albicans, т.е. чревни гъбички (Лекар №3). Изпълнен с надежда се въоръжих с един справочник, различни рецепти и стриктно избягвах бързо действащите въглехидрати, т.е. захарта, която се съдържа в почти всички храни. Естетествено това се отрази сериозно на бюджета ми. За да се подобри ефекта от лечебния курс, горещо ми препоръчаха (справочника и лекарката) да консумирам допълнително млечно-кисели бактерии. Купих си, под формата на прах и всеки ден взимах по една лъжица, за да унищожа предполагаемите чревни гъбички. Междувременно чревният стрес се засили до такава степен, че прекарвах часове наред в леглото, тъй като не бях в състояние да извършвам каквито и да е дейности (единствено четене на книга и понякога гледане на телевизия). За съжаление не успях да се подготвя за изпитите си.

След няколко седмици поставих друго начало. По препоръка на мои познати се обърнах към експерти от диагностичния амбулаторен център във Висбаден. След двудневни изследвания за първи път (април 2001г.) ми поставиха диагнозата лактозна непоносимост. Оказа се , че причината за оплакванията ми е млечната захар и че от сега нататък трябва да я избягвам. Отново можех да ям захар!

От сега нататък вече всичко ще е наред, мислех си аз. След прекъсване на безмисления курс на лечение на гъбичките, състоянието ми се подобри значително. Избягвах всякаква млечна захр. Оплакванията обаче продължиха. Чудното лято с градинките с бира и студентски партита минаха покрай мен. Личният ми лекар ме изпрати на “специалист” гастроентеролог (№5) за контрастно изследване на червата. Той свърши работата си и установи, че всичко е напълно в ред. На въпроса ми, какво да правя, той се подсмихна и ме посъветва да намаля стреса (бях в семестриална ваканция и единственият ми стрес беше този от червата) и да внимавам с храната.

Какво да правя? През есента отново отидох на гастроентеролог. Преди това по телефона ме посъветваха да се изследвам за други непоносимости, респ. алергии, да направя консултация с диетолог и евент. да предприема някакво медикаментозно лечение. Този “специалист” държеше да ми направи ехография, въпреки че му казах, че вече са ми правили два пъти ехография  и му предложих да му покажа резултатите от тях. Заключението от тази “консултация” беше, че нямам нужда от консултация с диетолог, че няма да ми изпише никакви ензими и че всъщност и той самия не знае какво да се прави от тук нататък (за да получа този отговор трябваше ходя три пъти и всеки път да чакам по един час)

Състоянието ми в момента никак не е приемливо: като студент мога да планирам часовете на харанене и вида на храната. Когато съм на работа обаче, чревните оплаквания представляват сериозен проблем. Дееспособността ми е значително под това, което беше преди декември 2000г, въпреки че спортувам четири пъти седмично. Трудно ми е да мобилизирам силите си за допълнителни занимания извън следването си (приятели, излизане вечер). Смятам да продължа с изследванията (№8, №9…) с надеждата, че най-накрая все някой ще ми помогне.

Намирам обаче за застрашителна некомпетентността на лекарите и споменатите специалисти: от една страна ми спестяват средства, като ми казват да спра приема на определени медикаменти, а от друга ми загубват безброй часове за диагноза, консултации и т.н., предписват ми други медикаменти, още часове наред прекарани в чакалнята, пътни разходи, само за да се установи една диагноза: Фруктозна непоносимост!

Анонимен

  • Print
  • Digg
  • StumbleUpon
  • del.icio.us
  • Facebook
  • Yahoo! Buzz
  • Twitter
  • Google Bookmarks
-->
Остави коментар

1 коментара.

  1. Нямам думи просто………все едно чета себе си, мислех, че съм единствена с подобна история, но за съжаление не е така! За некомпетентността на някои особи, които наричат себе си „лекари“ може много да се напише….! Най- лошото е, че имат доверието ни и практически разполагат с живота на хората!В състояние са да влошат до такава степен нормалното функциониране на организма на човек, както се получи при мен /когато намеря малко повече време ще споделя и моята история/, че последствията да станат необратими, а дори и фатални :mad: !

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>